store.bg - бързо, лесно и удобно
Начало   Приключения  
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Приключения    Лавинна безопасност

Лавинна безопасност

Съдържание:
Какво представлява лавината и какви видове лавини има?
Една снежинка, две... три, четири... и така до хиляди, милиони, милиарди, които образуват снежна покривка или мечтаната приказка за любителите на планинския туризъм. Е, за щастие има многобройни снежинки. Има и повече от 5000 различни видове снежни кристали, което доказва колко сложен е снегът всъщност. А още по-сложно е да се предвиди опасността на едно от най-големите бедствия след натрупване на снежна покривка - лавината. Почти всеки от нас днес знае, че натрупването на пресен сняг върху снежните склонове понякога допринася за лавинна опасност. Но не е само това. При наличието на определени условия, като голяма покривка от сняг, подходяща температура, високи склонове и човешка намеса могат да започнат лавиноопасни свличания на бялата "покривка". Релефът също има голямо значение за образуването на лавини. Гладките склонове, покрити с висока трева, са добра основа за свличане на натрупаните снежни маси. Покритите със скални блокове или залесени склонове са по-безопасни.

Нека погледнем малко по-задълбочено и към сложната структура на снежните кристалчета, за да видим дали лавината зависи също от това. Определящи за плътността на падналите снежинки са температурата на въздуха и вятъра. Обикновено, щом времето е студено и тихо, започват да валят леки снежинки, които се носят във въздуха като пух. Този сняг съдържа най-малко количество вода. Но има и снежни кристали, които са не са чак толкова леки, като тези на тежкия и плътния сняг, който започва да вали при температура около и близка до нулата. Преминавайки през наситения с водни пари въздух, снежните кристали нарастват и увеличават обема си. Постепенно се образува плътен пресован сняг, а от него са съставени т.нар. "снежни дъски" - част от видовете лавини. Така е - очевидно структурата на снега е важен фактор за лавинната опасност. И да, това е един от факторите, определящи различните типове лавини.

Най-общото определение за лавината е, че представлява свличане на снежна маса по снежен склон. Но лавините биват няколко различни вида в зависимост от различните фактори. Има много класификации, но най-популярните се определят от няколко показателя: в зависимост от структурата на снега (лавини от мокър сняг или от сух сняг), в зависимост от това дали цялата маса от снежната покривка се откъсва (основни лавини) или част от нея (пластови лавини), в зависимост от това дали се движат по терена или над него (тези, които се движат с висока скорост във въздуха са т.нар. прашни лавини). А всеки вид лавина се отличава с определени характеристики.0
Най-разпространените видове лавини и техните специфики
Лавини от мек сняг
Обикновено лавините от мек сняг могат да бъдат предизвикани през период на топло време, когато се получава снеготопене или след скоро натрупана снежна покривка. В зависимост от тези два основни фактора се наблюдават и два типа лавини от мек сняг.

Лавини от сух мек сняг
Появата на тези лавини често се случва скоро след снеговалеж. Експертите от БАССЕС (Българска Асоциация по Ски Свободен и Екстремен стил) обясняват, че обикновено подобен тип лавина стартира от една точка и постепенно се разширява по време на движението си. Други характерни черти за лавината от сух мек сняг са ниската плътност и стартова скорост. Благодарение на тях има реален шанс скиор или сноубордист да забележи тази лавина навреме и да успее да ѝ избяга. Но макар и на пръв поглед да не изглежда екстремно опасно, всяка лавина си е лавина, затова и тези от сух мек сняг могат да не бъдат склонни към човека.

Обикновено падат през гористи участъци и по склонове с наклон 35 - 50 градуса. Най-често движението им е със скорост от 20 до 90 km/h, но това не означава, че не могат да покажат и по-големи сили. Тези лавини могат да бъдат много опасни, когато връхлитат с все по-големи и големи размери. Случвало се - по време на движение - подобни лавини да се преобразуват в т.нар. "прашни лавини", които са известни с високата си скорост (достига 300 km/h) и мощната си унищожителна сила, помитаща всичко по пътя си.

Лавини от мокър мек сняг
За този вид лавини често се споменава, че произходът и първоначалната им форма много прилича на лавините от сух мек сняг. Естествено, за да съществуват като отделен вид имат отличителни специфики. Основната разлика е, че са характерни за по-меко време с по-високи температури, когато снежинките на бялата покривка се насищат с вода. Те също падат по време или скоро след падането на сняг. Благоприятно време за появата им е също и по-сериозното затопляне с идването на пролетния сезон.

Поради наличието на мокър мек сняг, снежните слоеве стават по-наситени и с по-голямо тегло. Когато процентът на водата е много висок, вътрешните връзки в снежната покривка се разрушават и тя става много нестабилна. Тогава лавините от мокър мек сняг могат да се появят, като образуването им не се влияе само от стръмнината на склоновете - могат да се движат по склонове дори и с много малък наклон. Обикновено подобни лавини не се движат с изключително висока скорост (до 50 - 60km/h), но заради голямото водно съдържание на снега те са много тежки. И ако такава лавина застигне човек, практически почти няма шанс за оцеляване - снегът е тежък, плътен и лишен от въздушно пространство, става непробиваем, подобно на цимент. Много характерно е това, че често лавините от мокър мек сняг потеглят от зарити клекове, скали и други подобни планински местности (т.е. едни от най-стабилните и вдъхващи доверие, според всички експерти, точки през типично зимните месеци). Склоновете с южно изложение по време на топлите дни през пролетта също са едни най-опасните места, на които скиори и сноубордист биха могли да бъдат застигнати от подобен вид лавина.
Лавини "снежни дъски"
Както подсказва името им - "снежни дъски" - тези лавини се появяват във вид на плътен снежен слой, наподобяващ дъска, който се плъзга по склона. Първоначално могат да започнат да се движат като цяла плоча, а след това да се счупят на отделни парчета. От научна гледна точка една от основните причини за образуването на тези лавини е наличието на умерено силни ветрове. Затова и до момента обикновено са се образували на подветрени голи склонове и рядко са се появявали на открити места в гори (само при много силни бури, когато вятърът в гората е достатъчно силен). Доказано е, че вятърът е важен фактор за предизвикването на "снежните дъски", но има и още фактори, допринасящи за опасността. За "снежните дъски" се изисква много малко смущение - често теглото на един скиор или сноубордист е достатъчно да се образува пукнатина и свличането на лавинообразната дъска да бъде предизвикано. Има и още няколко фактора, допринасящи за опасността от такава лавина. Обикновено, преди появата си, тя се намира под постоянно напрежение и свързаността на снежния слой е близка до критичната. Затова, ако върху "снежната дъска" се упражни допълнителен натиск, тя се пропуква и потегля с голяма скорост. Списъкът на потенциалните причинители на пукнатини включва вятърът, тежестта на новонавалял сняг, натежаване на "дъската" от повишаване на температурата, падащи скали, преминаване на хора.

Този тип лавини отново могат да се формират от различен вид сняг:
  • твърди "снежни дъски" - образувани от твърд слой сняг, според планинските служби, тези лавини се появяват през зимните месеци (най-често в периода януари-март); изключително опасни са поради факта, че много от туристите не предполагат, че по това биха се появили такива бедствия;
  • меки "снежни дъски" - подразбира се, че са образувани от по-мека снежна покривка и това е "подвеждащ капан"; появяват се при по-слаби ветрове, като почти всеки си мисли, че мекият на вид снежен слой не е потенциална лавина тип "снежна дъска"; но определено има и такива дъски и могат да бъдат образувани както от сух, така и от мокър сняг.

Изключително тревожен е фактът, че "снежните дъски" възникват най-често на склонове между 28 и 45 градуса - идеален наклон за ски и сноуборд. През последните няколко години този тип лавини получават още и името "скиорски лавини", защото най-често те са свързани с нещастните случаи с хора. Според статистиката "снежните дъски" са отговорни за около 90% от смъртните случаи, свързани с лавини. Почти няма как обаче да се предвиди опасността от тях - появяват се, когато има здрав, утъпкан снежен слой по склоновете. Именно това подлъгва запалените фрийрайдъри. "Снежната дъска" изглежда като стабилен слой от сняг и кара хората да мислят, че няма лавинна опасност. Но с появата на умерени ветрове по откритите склонове се образуват нестабилни "снежни дъски". А след като има и малко натоварване, слоят може да започне да се пропуква и да помете човека. Разрушителната сила на този тип лавина е изключително мощна - заради много високата плътност (90 - 450 kg/m3).

Важно е да се отбележи, че лавините "снежни дъски" са обявени като потенциални образуватели на едни от най-големите и разрушителни лавини. Често лавините, стартирали като снежни дъски набират изключителна скорост и се разрастват в прашни лавини.
Прашни лавини
Както останалите лавини, така и прашните са непредвидими. Този вид лавини обаче са "колосите" в списъка на снежните бедствия - те са известни с огромните си скорост и размери и с това, че са най-опустошителни от всички видове. Прашните снежни лавини могат да бъдат стотици метри високи и да се спускат с удивителна скорост. Тези лавини обаче първоначално могат да се появят и като съвсем различен вид. Според научни изследвания една прашна лавина може да започне движението си като "снежна дъска" или лавина от сух сняг. При набиране на достатъчно скорост и преминаване през вертикални или силно стеснени участъци те могат да се преобразуват в прашни лавини.

Ето и какво е характерно за този вид лавини:
  • наричани са още турбулентни облаци, тъй като притежават ядро, което е "кипящ" микс от въздух (70%) и снежни кристали (30%);
  • появяват се след изключително обилен снеговалеж и обикновено започват при наклони над 45 градуса;
  • в комбинация с високата си скорост праховите лавини стават като опустошителни "чудовища" (според научните данни те могат да се движат с големи скорости от порядъка на 300 km/h, което им позволява да преминат големи разстояния);
  • имат непредвидими "умения" за прогресиране (стартират като "снежни дъски" или лавини от сух сняг, а след като се превърнат в прахови и първоначално се движат в улей, могат да обхванат съседни склонове и имат "сили" да унищожат вековни гори или дори сгради по пътя си);
  • в предната им част се формира невероятен вихър и именно в тази предна област създават високо налягане; заради него са наблюдавани случаи на взривяване на сгради преди да бъдат изцяло "погълнати" от прашната лавина.

Падането на големи прашни лавини не е често явление. Обикновено появата на едно такова опустошително бедствие е свързано с натрупване на много голямо количество сняг за кратко време и с потеглянето на лавини с дълбочина над 1 m, които скоростно се преобразуват в турбулентни снежни облаци. Прашните лавини не са типични за българските планини, но въпреки това на няколко места у нас има ясни следи от падане на подобен тип лавинно бедствие.
Лавиноопасни склонове в българските планини
Снежната покривка не би могла да се задвижи с лавинна скорост, ако няма наклон на повърхността. Обикновено колкото по-стръмен е склонът, толкова по-голяма е опасността от образуване на лавини. И това е като основно правило, независимо в коя планинска точка на света се намирате. Естествено, съвсем не е изключена възможността за образуване на лавини по по-полегати склонове. Но безспорно е, че изпъкналите и изключително стръмни склонове са по-опасни в сравнение със скалните стъпаловидни образувания.

Важно е да се подчертае обаче, че не може да се говори само за строго определени лавиноопасни зони. Очевидно (както показва информацията по-горе) има и лавиноопасно време, както и странични фактори, допринасящи за формирането на такова бедствие. От високи температури, големи количества сняг за кратко време през присъствие на скиори или сноубордисти до поява на ветрове - комбинацията от няколко от тези фактори може да допринесе за образуването на лавина дори и при полегати склонове.

Местата в България, които крият потенциални опасности от лавини са по-малко от застрашените зони в планини като Хималаите, Алпите и Андите например. Въпреки това е голяма грешка да мислим, че планинските склонове в нашата страна са напълно безопасни през зимата. Не е възможно да бъдат обозначени на 100% всички зони (както у нас, така и в чужбина) и винаги може да има неочаквани на някои места появи на лавинни бедствия. Но за да се избегнат до известна степен злощастни случки, обикновено винаги се появяват съобщения, информация и предупреждения към туристите от страна на планинските служби. Освен това екип от планински експерти обозначава основни лавиноопасни места, с които всеки запален планинец би било добре да бъде запознат.

ПСС (Планинската Спасителна Служба) и БАССЕС (Българската Асоциация по Ски Свободен и Екстремен стил) посочват някои от зоните в различните български планини, криещи потенциални лавинни опасности.
Лавиноопасни склонове във Витоша планина:
  • местността "Лавината" - намират се близо непосредствено след писта "Витошко лале 2" в южна посока; имайки предвид близостта до често посещаван район, "Лавината" е един от най-опасните склонове; представлява широк стръмен склон и много фрийрайдъри се изкушават да повишат адреналина, но не са малко и хората, присъствали на лавини, като само благодарение на късмета си повечето от тях са се върнали без сериозни наранявания; най-опасното време е след снеговалежи и умерени ветрове: в тези периоди почти винаги има значителна лавинна опасност, като често потенциалните бедствия са лавини тип "снежна дъска";
  • улеите на връх Голям Резен - намират се в дясно от "Лавината" и се славят като едни от най-интересните и поради това изключително посещавани райони за екстремни ски и сноуборд в нашите планини; за тези улеи обаче важи същото като за "Лавината" - след снеговалежи и умерени ветрове има лавинна опасност, така че е добре тогава да бъде избягвано посещение на улеите; за последните два от улеите ("3-ти" и "Булеварда") от планинската служба посочват, че са по-припечни и при тях има опасност от свличане на мокри лавини;
  • местността "Комините" - изключително опасен е големият улей на "Комините" или с други думи улеят от платото Капакливец към Драгалевска река; всъщност този улей е на "първо място" сред витошките местности с най-голяма вероятност за падане на големи лавини; за съжаление този улей се слави и с това, че е взел няколко жерти; основните причини за опасността от лавини тук са 2 - първо, улеят се намира под Платото и при всеки вятър има значителни количества снегонавявания, но в същото време, поради по-малката надморска височина на горните части, не е необичайно явление снегът да се разтопи и после да замръзне отново; комбинацията от двете неща създава почти постоянна опасността от падане на лавина по време на зимния сезон; ето защо общото правило за големия улей на "Комините" е да се пуска само при 100% сигурност в стабилността за снега;
  • улей "Орлово гнездо" - започва вляво от местността "Комините"; това е един от най-красивите склонове, ясно видим от София и изключително "апетитен" за екстремните скиори и сноубордисти; все страхотни качества, но има и недостатъци; основният е, че улеят е с изключително стръмна и скалиста горна част, а поради това крие опасност и от падане на лавини, и от сериозни наранявания за скиорите и сноубордистите, ако загубят контрол; затова и правилото за "Орлово гнездо" е да се пуска само при 100% сигурност, подадена от планинската служба; от БФСС дори посочват, че единственото удачно време за пускане на този улей е на пролет, след фирноването на снега;
  • склоновете около ски писта "Платото" (известна още като "Боби") Понякога се появява опасност от "снежни дъски", като най-опасния период е при обилни снеговалежи и западни ветрове; изключително опасни в подобно време са склонът, северозападно от лифта (с две големи скали по средата) и голямата козирка в края на склона, близо до завоя на ски пътя. Опасен е и склонът, източно от трасето на ски влека, известен като "Малката лавина";
  • склонът над платото "Капакливец" - намира се в северозападна посока от ски пътя за Черни връх (известен като Зелената писта); добре е всеки да се информира за обстановката преди да тръгне към тази зона;
  • склонът "Дупката" под лифта "Романски" - това е участък от "Стената"; склонът е малък, но стръмен и при силни ветрове се получават снегонавявания, които са потенциални "снежни дъски"; често това място е подценявано, но вече е отнело човешки живот;
  • "Казана" (вдясно от хижа Академика) - намира се западно от хижата и крие опасност за изключително голяма лавина в случаи на изгубване или при опити за спускане по билото на връх Скопарник към хижа "Академика"
  • последната тераса на ски писта "Алеко" - тази зона е известна още с името "Спас", но и с това, че понякога се навяват "снежни дъски", които могат да причинят сериозни травми на скиори и сноубордисти.
Зони с опасности от лавини в Рила:
  • района на връх Мальовица - за тази местност се твърди, че е "родното място" на екстремното каране на ски и сноуборд в България; известно е обаче и като местност, която крие опасности и неведнъж е показвала "зловещата" си сила; наклоните на почти всички склоновете тук са големи, а това ги прави и лавиноопасни при нестабилни снежни условия; най-опасен, според експертите, е Южния склон на връх Мальовица, като безспорно доказателство за това е, че лавините, падащи от него са отнели живота на много хора (сред последните лавинни инциденти с човек е в зоната над маркираната пътека за връх Мальовица на 2-ра тераса, затова и планинската служба препоръчва изкачване и спускането, особено след обилни снеговалежи, да е класическата пътека);
  • "Лавината" (от дясната страна на 3-ти Маркуджик) - това е един от опасните склонове в района на ски курорт Боровец, като най-рискования период е след обилни снегове и появата на умерени ветрове; други опасни склонове в района са западните склонове на Маркуджиците с изглед към долината на р.Бели Искър, Дяволския улей, който се намира под връх Мусала, Южните склонове на връх Мусала с изглед към долината на Маричините езера;
  • района на хижа "Рилски езера" - през последните няколко години този район се нареди в списъка на популярните дестинации за почитателите на фрийрайд карането на сноуборд и ски; но районът осигурява както екстремно усещане за фрирайдърите, така и екстремна опасност от лавини; след януари в централните улеи се образуват големи козирки, които в период на снеговалежи и ветрове се превръщат в потенциални лавинни опасности; мнозина от ентусиастите смятат, че улеите тук не са чак толкова опасни, но от Планинската Спасителна Служба и от БАССЕС са единодушни, че тук се изискват сериозно внимание и тестване на стабилността на снега преди предприемането на екстремни спускания, а най-добре, особено след обилен снеговалеж и появата на ветрове, никой да не рискува със спускане; северният склон на връх Отовица, склонът преди езеро Окото и големия улей вляво от Скакавишкия водопад също са лавиноопасни зони в района, така че за тях важи същото правило.
Лавиноопасни склонове в Пирин:
  • района на курорт Банско - в този район има доста склонове, популярни сред фрийрайд скиорите и сноубордистите; някои от склоновете обаче крият потенциални опасности от лавини; едно от най-опасните места е местността Ечмище (известна още и като "Дупките" и "Чашата"), която се намира между старата писта и ски пистата "Платото"; склонът е с припечно изложение, което допринася за това снежната покривка да се фирнова и дори да се заледява много бързо; така, след снеговалежи и ветрове, сцеплението на новия сняг с долните слоеве е слабо, но за сметка на това увеличава опасността от лавина; статистиката сочи, че тук лавините "снежни дъски" са често явление по време на бури и скоро след тях; ето защо основното правило за района на Ечмище е посещението му да се избягва при обилни снеговалежи и при ветрове, след бури и скоро след тях;
  • северният склон на връх Тодорка - става изключително популярен за любителите на фрирайд карането, след като от БАССЕС организират и провеждат няколко състезания по екстремни ски и сноуборд; голяма част от склона обаче е с изложеност на силни ветрове, които го правят и лавиноопасен; ето защо съветът на експертите е преди предприемане на спускане да се прави проверка на стабилността на снежната покривка (с особено внимание към горните части на склоновете и на централния улей); ако не се чувствате уверени в преценката си, най-добре не поемайте риска;
  • западният склон на връх Тодорка - известен още с наименованието Тодорините улеи; този склон е по-сенчест от Ечмище, но въпреки това също крие лавинни опасности; от БАССЕС посочват, че според следите по растителността и историческите сведения, това е район, който в определени периоди има много активна лавинна, като в горните части на улеите често се образуват "снежни дъски"; общото правило за безопасност в този район е да се избягва по време на бури и ден-два след това; дори и по-дълго време, ако времето е с обилни снеговалежи, което е и периодът с най-голям потенциал за лавинни опасности.
  • други лавиноопасни склонове - особено опасен след снеговалежи е и източният склон на връх Вихрен; още едно място с реална опасност е склонът на "Палашица" (през 2015 г. там падна огромна лавина и бе заснета от отряда на ПСС от лифта в ски зоната на Банско); потенциални опасности, особено при обилни снеговалежи и ветрове, се крият до трасето на изоставения лифт "Академика" и дори по всички останали припечни склонове; ето защо информираността за обстановката и избягването на посочените опасни зони в лошите климатични условия е най-добрият подход за всеки ентусиаст, поел на приключение в Пирин планина.

Вероятно вече се питате къде в списъка са Родопи и Стара планина?
Е, въпреки че Стара планина е известна с това, че е по-полегата и малко по-ниска от другите, съвсем не означава, че там няма никаква опасност от лавини. В тази планина северните склонове са по-лавиноопасни от южните, поради това че задържат повече сняг. Освен това всички стръмни улеи и склонове с наклон над 30° са потенциално опасни. Малко по-безопасно обаче е в Родопите. От ПСС посочват, че в Родопите опасността от лавини е много по-малка в сравнение с другите български планини. От години не са били регистрирани лавини, а и историята не помни да се е стигало до тежки последици от падането на такива. Вероятна опасност от лавини в Родопите има само в околностите на връх Перелик над село Гела, където всъщност са били регистрирани свличания на снежни маси.

Важно!
От природен парк "Пирин" съобщават, че Пирин е най-лавиноопасната планина в България, с най-голям брой постоянни лавини. Според исторически свидетелства именно в Пирин е регистрирана и най-голямата лавина у нас (със снежна маса приблизително 300 000 тона). Лавината била от типа "снежна дъска" и е паднала през 1984 г. по долината на Влахина река. Средната дълбочина на снежното бедствие била 180 cm, като при навлизането в долината лавината е показала внушаваща височина на фронта 25 m.
Международна скала за степен на лавинна опасност
През 1993 г. е приета единна европейска скала за лавинна опасност. През 2003 г. в скалата има няколко промени и допълнения. Днес тя включва 5 степени на опасност, които са създадени с основната "мисия" да помогнат на планинските туристи в разбирането на обозначителните флагове и знаци и в това по-лесно да оценят нивото на опасността по маршрута си. Включените 5 нива описват потенциалната опасност от лавина, т.е. вероятността една лавина да се задейства в определен регион.
Съвети за лавинна безопасност
Повечето хора са наясно, че ако поемат към планинските ширини, най-добре е да заложат на добра екипировка, която да им осигури комфорт, удобство и топлина. Да бъдеш добре облечен и екипиран обаче съвсем не единственото необходимо нещо, което трябва да направиш. Нужно е много добре да бъдеш информиран за времето и обстановката. А ако си смел приключенец и любител на екстремните спускания, то най-добре е да се подготвиш както с информация за климатичните условия, така и със солидни знания за лавините и участъците с потенциална опасност от снежното бедствие, а също и със съветите за лавинна безопасност. Чрез спазването на няколко правила и полезни насоки, дадени от екипите на Планинската Спасителна Служа, всеки определено може да намали риска от попадане в лавина. Е, не съществува строго определен план за 100% безопасност, но експертите посочват няколко важни опорни точки, които да са от помощ.

Kакво да предприемате и какво не?
Всички знаем, че силите на природата са доста по-мощни от нас. И фактът, че прогнозирането на една лавина е много трудно (почти невъзможно) е поредното доказателство. Въпреки това ние, хората, винаги сме търсили и продължаваме да търсим начини, по които да бъдем крачка напред в състезанието с природните бедствия. Ето защо през последните години, за да осигурят безопасността на туристите, в много планински райони сцпециализирани екипи започват да предизвикват контролирани изкуствени лавини. Така безспорно се увеличава шансът да бъдат предотвратени лавини в неочакван момент.

За да увеличат още повече нивото на безопасност на туристите, спасителни екипи дават и подробни съвети, правила и насоки какво е добре да се предприема и какво не по време на планинското посещение. А с посоченото е най-добре да се запознаят всички посетители на планините - и почитателите на релаксиращия планински туризъм, и запалените по преходите из пътеките, и любителите на ски и сноуборд по пистите, и екстремните фрийрайдъри, които обичат да практикуват зимните спортове извън регламентираните писти.
Основни съветите за лавинна безопасност от екипа на ПСС в България
  • Преди тръгването на планински поход не пропускайте да се информирате за времето (най-вече вятъра), състоянието на снежната покривка и лавинната обстановка. Можете да намерите подробна информация на сайта на ПСС.
  • Тръгването на преход сам, особено през зимата, е изключително опасно и рискът за злощастен край при инцидент е изключително голям. Не проявявайте излишна смелост и геройство, а винаги бъдете в група.
  • По-добре е да тръгнете на поход в планината с опитен водач, който съобщава предварително точния ви маршрут на близки, на хижари или на екип от Планинската Спасителна Служба.
  • Препоръчително е преди приключението много добре да проучите маршрута и опасностите свързани с него - известни лавинни места,козирки,скали и т.н.
  • Добре е винаги да подготвяте алтернативен маршрут.
  • Дори да има и малка вероятност за лавина, по-добре отложете излета.
  • Ако все пак предстои да преминете през опасен участък, освободете всички каишки, катарами, ленти. Бъдете готови при попадане в лавина да се освободите от всички предмети (раници, щеки, ски). Преминавайте през опасния участък един по един.
  • Не карайте извън пистите. Ако сте почитатели на фрирайдинга, то набавете необходимата лавинна екипировка и имайте умението да я използвате.
За карането извън пистите и преходите с екстремни маршрути
  • Задължителна е добрата екипировка. Хора, които навлизат в стръмни и екстремни терени (които всъщност са и лавиноопасните зони) трябва да бъдат подготвени с лавинна екипировка - сонда, лопата и предавател. През последните години се появиха и изключително полезните раниците с ABS, които имат въздушни възглавници, които лесно могат да бъдат отворени от притежателя по време на лавинно нещастие.
  • Не мислете обаче, че с екипировката си гарантирате безопасност на 100%. Днес все още няма измислено нещо, което да гарантира пълна безопасност на човек, попаднал в лавина. Въпреки това, наличието на основните уреди от лавинната екипировка (лопата, предавател и сонда) съкращава времето на спасителните операции при затрупани от лавина (ако сте сред потърпевшите предавателят у вас помага на спасителите да ви открият по-бързо, а ако стане така, че сте свидетел на лавина и има затрупани, вие ще имате нужната екипировка да реагирате и да помогнете за спасяването на човешки живот).
  • Когато се снабдите с лавинна екипировка обаче, трябва много добре да знаете и как точно да я използвате. Затова не пренебрегвайте инструкциите към уредите. Потърсете и допълнително информация. Няколко полезни насоки за използването на екипировката можете да прочетете в секцията ни "Лавинна екипировка". Освен това, винаги можете да се обърнете и към експерти от ПСС. А през последните години специализирани екипи организират и практически курсове за лавинна безопасност. Все пак с прочитането на информация получавате само теоритични знания.
  • Преди да се спуснете винаги проверявайте склона. Можете да направите и проверка на снежната покривка. В секция "Тестване на стабилността на снега" сме включили популярни съвети и методи за това как да проверите снежните слоеве.
  • Спускайте се един по един. Най-добре е следващият да тръгва, след като се е уверил, че предишният е спрял и е в безопасност.
Разпознаване на лавиноопасно време и на лавиноопасен терен
Със сигурност няма как да се разбере точно кога и къде може да падне лавина. Но натрупването на определени знания за факторите, формиращи снежното бедствие, определено може да помогне на туристите да предвидят потенциални опасности. От ПСС споделят, че е напълно възможно един турист да разпознава лавиноопасните време и терен. За да успее в това трудно начинание обаче, всеки трябва да натрупа определени знания и практически опит.

С цел да осигурят теоритичната основа от знания, експертите от Спасителната служба посочват няколко важни факти и фактори за времето и местата на формиране на лавинните опасности.

По какво можете да разпознаете лавиноопасните време и терен?
✔ Времето с интензивни бури е изключително опасно и затова не поемайте на планинско приключение в такива климатични условия.

✔ Опасността от лавини е голяма по време на и малко след интензивен снеговалеж (ориентир за интензивност - образуване на приблизително 3 cm. сняг за 1 час). Натрупването на изключително голяма нова снежна покрива снежните слоеве са стабилни е фактор, който може да допринесе за падането на лавина - тогава снежните слоеве са стабилни.

✔ За лавинна опасност се говори и тогава, когато има период на студено време, последван от внезапно затопляне или преваляване на дъжд. Водата върху снежната маса прави неустойчив слой и често е резултат за масивни лавини.

✔ С настъпването на пролетния сезон е много вероятно да се наблюдават големи, влажни и нанасящи поражения лавини. Планинските спасители посочват, че в този период най-безопасното време за планински приключения е сутринта след студена, ясна нощ, тъй като тогава снегът е стегнал и замръзнал.

✔ Появата на умерено силен и силен вятър също е изключително голям фактор за формиране на лавинна опасност. Вятърът премества снежните маси от наветрената към подветрената страна на склоновете и може да създаде същите несигурни условия, както интензивният снеговалеж. Най-добре не стойте на подветрените склонове по време на силни ветрове.

✔ Именно в такова време най-лавиноопасни са подветрените склонове - тогава, в резултат от действието на вятъра, по ръбовете са се образували козирки, които е съвсем възможно да се откъснат и да се превърнат в лавини.

✔ Повечето лавини стартират от склонове с наклон 30° и нагоре - идеални места за ски, сноуборд или моторни шейни. Но макар да са идеални, появата на всеки един турист в рискованото време може да предизвика лавина. Добре е, при наличие на по-горе посочените климатични условия, да избягвате стръмните склонове и да не минавате в основата им - така намалявате значително риска от падане на лавина.

✔ Планинските екипи са единодушни, че един от факторите, допринасящи за падането на лавините са и хората. Понякога и най-малкото напрежение може да предизвика свличане на снежната покрива. В сравнение с туристите обаче скиорите и бордистите са в много по-рискова ситуация - режещото действие на кантовете на ските или сноуборда с лекота може да освободи нестабилни снежни маси по склона;

✔ Финално, но не и последно по важност - старайте се да не подценявате сигналите, които природата изпраща. От внезапно затопляне, новонавалял сняг и останалите изброени по горе климатични условия през наскоро паднали лавини по сходни склонове, слягащи шумове в снежната покривка, звук от пукащи се цепнатини - всичко това е сигнал за опасност, така че бъдете на 4 очи. Сезонът на зимните приключения не е само емоции и адреналин. Важно е да бъдем трезвомислещи и да пазим здравето и живота си.
Тестване на стабилността на снега
Днес синоптици, асоциации и спасителни екипи по света се стараят да информират туристите за обстановката и опасностите по време на зимния сезон. Появата на лавина никога не може да бъде предсказана на 100%, но ако всеки планински приключенец запомни и изпълнява експертните съветите (изброени по-горе) определено може да допринесе за безопасността си. През последните години експертите все по-често показват и различни начини за тестване на стабилността на снежната покривка - още една "стъпка" към безопасното, която е изключително полезна за всеки ентусиаст за планински туризъм, особено за почитателите на екстремното каране на сноуборд и ски.

Съществуват най-различни видове от т.нар. "тестове за определяне на лавинна опасност" или "тестове за стабилност на снега". Но, разбира се, не е необходимо да знаете как да направите абсолютно всеки тест. Сред тях има няколко, които са изключително популярни и често използвани поради това, че не отнемат много време, не изискват голяма специфична подготовка и не костват много усилия. Един от популярните по-лесни тестове за лавинна опасност е тестът с лопатка. Не отнема много време (около 15-20 минути), а дава добри ориентировъчни резултати за стабилността на снежната покривка.
Тест с лопатка
Тестът с лопатка (Shovel Shear Test) е един от най-бързите и лесни за изпълнение тестове, благодарение на който може да се определи дали снежната покривка има слаби слоеве. За да го проведете, ще са ви необходими лопатка, снежен трион или щеки и ски.

Изпълнението на теста е в следните стъпки:
  1. С лопатката направете изкоп в снега. Най-добре е дълбочината на снежна дупка да обхваща поне последните 2-3 слоя.
  2. След като разкриете слоевете, натиснете леко с лопатката върху най-горния слой. Целта е да отбележите горния край на "колоната" от сняг, която ще тествате (добре е тя да е с приблизителни размери 30 х 30 cm).
  3. Загладете добре стените на снежната колона, като ги срежете. Може да използвате снежен трион, ска или щека, за да стане срезът прав.
  4. Следва да подложите изрязаната снежна колона на тест, който се състои от 30 удара с ръка.
  5. Сложете лопатата отгоре, все едно захлупвате снежната колона и стартирайте с първите удари - направете 10 удара, като потупвате с ръка по лопатата само със силата на китката. От 11-ти до 20-ти удар потупвайте с ръката, използвайки силата си до лактите, а от 20-то до 30-ти удар продължавайте с още по-силни удари, като използвате сила от рамото.
  6. След като колоната се отчупи от даден слой на някои от ударите, почиствате отделения снежен блок, отново изрязвате гърба на колоната и продължавате теста за по-долните слоеве.
  7. Бройте ударите и наблюдавайте кога и как точно се отделят снежни блокове (дали "се отчупват" и стоят, или започват да се плъзгат и падат), за да интерпретирате резултатите.

Интерпретация на резултатите
Опасно е, ако снежните блокчета не просто се отчупват, когато ги взимате с лопатата, ами "излитат", отделят се много лесно и се хлъзгат върху слоя. Как точно обаче да прецените степента на отчупване? Според скалата на теста "много лесно" е отчупването, при което снежното блокче се е плъзнало спрямо даден слой още при вкарването на лопатката. "Лесно" е отчупването на блока, когато се получава при леко дръпване с лопатата. А ако се налага да дърпате силно отделения снежен блок, отчупването е трудно.

Статистиката сочи, че най-много лавинни инциденти настъпват между 12 и 17 потупвания с ръка върху лопатката. Експертите съветват, ако до 17-ти удар хората наблюдават откъсване и "хлъзгане" на сравнително голям снежен слой, да избират склонове, които са с по-малък наклон, да се насочат към обозначена писта, към хижа, изобщо към място, което е по-сигурно.

Независимо дали с този тест, или с друг, проверката на стабилността на снега и предвиждането на опасност да ви застигне лавина не могат да бъдат на 100% гарантирани. Да предвидиш появата на лавинно бедствие е като игра на късмета, но с колкото повече знания и умения се подготвите, толкова по-лесна е играта за вас и имате шанс да излезете от нея като победител.

Важно!
От БАССЕС (Българска Асоциация по Ски Свободен и Екстремен стил) препоръчват тестовете за стабилност на снежната покривка винаги да бъдат провеждани на склонове с подобно изложение и наклон на този, който ще се спускате. Най-добре е да избягвате изключително стръмни и дълги склонове, при които, ако потегли снежен слой, може да ви "отнесе" (за предпочитане са много къси стръмни склончета с равен терен под тях).
Лавинната екипировка
Е, както световноизвестните планински възвишения, така и българските планини не са лишени от лавиноопасните склонове за фриирайд. Естествено, природните бедствия са многократно по-силни от нас, но не сме напълно беззащитни срещу злощастен инцидент при лавина. С напредване на времето към все повечето модели ски и сноуборди се присъединиха и уреди, които увеличават шансовете на човека да бъде намерен от спасителните екипи и да оцелее при лавинно бедствие.

През последните години бяха разработени и лавинни раници с еърбег система или т.нар. въздушна възглавница, а също и патентованият AvaLung механизъм, който помага за дишането на попадналия в лавина. Тези два уреда са сравнително нови "изобретения" за лавинната безопасност и за момента се използват от малцина. Има обаче други уреди, които са широкоразпространени от години и според множество планински служби са задължителна екипировка за лавинна безопасност.

Важно!
Списъкът с основните уреди, препоръчвани от експерти като лавинна екипировка, съвсем не е дълъг. Освен, че са малко, те не носят и значителна тежест, която да пречи на планинските приключения и преходи. Уредите са само 3 на брой и са с компактни размери и тегло, но въпреки това е безспорен факт, че имат огромна роля за спасяването на пострадали при лавини.
Най-често използваните уреди са:
Лавинен предавател (пипс)
Първо се появяват аналоговите пипсове. През последните години обаче все по-разпространени са цифрови пипсове, които дават възможност за по-ефективно търсене и по-бързо намиране на затрупания. Независимо от вида им обаче, лавинните предаватели имат една единствена "мисия" - това са уреди работещи на два режима, предаване и приемане, за да може спасителите да намерят по-бързо затрупаните. Както планинските спасители, така и скиорите и сноубордистите трябва да разполагат с предавател, за да се улесни търсенето. Основната идея е, когато някой или група от няколко човека извършват спускания извън пистите, уредът във всеки да бъде пуснат на режим предаване. Ако някой обаче, попадне в лавина другите настройват на приемане. Уредите съкращават времето на търсене, като показват посоката и дистанцията до затрупания.

За максимално ефективното използване на пипса е най-добре всеки да премине адекватно обучение и тренировка. Съществуват специализирани курсове, провеждани от ПСС (Планинска Спасителна Служба).
Лопата за сняг
Част от задължителната за планинските служби лавинна екипировка е и лопатата за сняг. Съществуват различни модели лопати, изключително подходящи за изкопи след лавинно бедствие. Почти всяка лопата, предназначена да бъде част от екипировката за лавинната безопасност, е с компактни размери и телескопична дръжка, благодарение на които може да се носи дори и в раница. Някои модели лопати имат и по-специфични характеристики, като високи бордове и издаден център за максимална здравина, противоплъзгащи степенки и джобен ледокоп.
Лавинна сонда
Сондата се използва за търсене на затрупаните под снега. Затова и експертите са най-наясно точно как се извършва сондиране за достъп до пострадалия. Въпреки това има няколко основни правила. След локализацията с предавателя започва сондирането, което значително съкращава времето за точното локализиране на затрупания. Важно е да не се сондира хаотично, затова най-често от щеки, ски или други подръчни материали се изработва т.нар. "маркер" (кръст), центърът на който е точката, в която е засечен най-силен сигнал с предавателя. Още една важна стъпка е забиването на сондата и сондирането да стават под прав ъгъл спрямо снежната повърхност. А след локализирането се пристъпва към изкопаването на пострадалия.
Защо е необходима лавинната екипировка?
Естествено, ако се снабдите с уредите за лавинна безопасност, това не означава, че сте непоклатим и непобедим противник на лавините. Важно е, освен да набавите екипировката, която според спасителите задължителна за фрийрайдърите, да не пропускате солидна подготовка със знания. Затова и по-горе включихме основна информация за лавините - от това какви са видовете през това какви са обозначителните знаци за опасност, какви са признаците, предвещаващи лавинна опасност, как да разпознавате опасните участъци и още други полезните съвети, дадени от планинските спасители, за намаляване на риска от попадане в снежното бедствие.

Безспорно е, че набавянето на лавинна екипировка не замества адекватната преценка на място, както и познанията по отношение на лавините и лавинната безопасност. Но това не означава и, че можете с лека ръка да отбележите, че трите уреда за лавинна безопасност не са с голяма важност. Основното и незаменимо предимство е, че лавинната екипировка може да намали значително времето за търсене. Статистическият шанс за оцеляване под лавина е 15 минути. След изтичането на това време шансът намалява все повече. Всеки един от уредите обаче носи преднина и увеличава шанса за успех на спасителната операция. Ето защо и планинските спасители са на мнение, че стандартната лавинна екипировка от трите уреда е изключително важна за карането извън пистите, за сериозни преходи, изкачвания и ски турове. Набавянето и носенето на екипировката, разбира се, е въпрос на личен избор, но присъствието ѝ е важно, подобно на употребата на предпазния колан в колата.

Важно е всеки да знае обаче, че ако си набави стандартната лавинна екипировка е необходимо да има умения за ползването ѝ. Е, за лопата не е необходима кой знае каква подготовка, но е добре да научите повече за пипсовете и лавинната сонда. Носенето на уредите е от полза, ако знаете кога и как точно трябва да бъдат използвани. Освен това, важно е да подчертаем, че е добре всички от групата да разполагате с лавинна екипировка. Ако лавина затрупа някого, то както той трябва да има предавател в себе си, така и другите трябва да разполагат с пипс, за да успеят да го намерят чрез сигнала. Никой не е застрахован, нищо чудно вие да се окажете спасители. Затова не изключвайте подготовката за реакции и спасяване на пострадали от лавина.

Важно!
По-долу ще видите информация и основни стъпки за реакциите при лавина. Прочитането им определено ще ви бъде от полза, но единствено за теоритичната ви подготовка. Един от най-добрите начини да се сдобиете с необходимите знания за лавините е да се запишете на курс по лавинна безопасност - само така можете да придобиете и практически опит, който е незаменим и най-ценнен помощник за правилната ви реакция, ако бедствието се случи, докато сте на планински преходи.
Реакции при лавина и как да използвате уредите за лавинна безопасност?
Въпреки достъпът до много информация, въпреки синоптичните прогнози и съветите на планинските служби, възможността от падане на лавина и инцидент с хора винаги остава. Затова е добре, преди да поемете към планината за дълъг и екстремен преход или още по-екстремно спускане по стръмни склонове, да научите и какви трябва да бъдат реакциите при появата на снежното бедствие.

В случай че преминавате през опасен участък и се появи лавина:
  • ако сте със ски или сноуборд, най-добре е да се опитате да избягате от пътя на лавината чрез диагонално спускане;
  • ако снегът успее да ви събори, бързо се освободете от нещата, които носите (раница, щеки и т.н.) и се опитайте да се задържите на повърхността на лавината;
  • ако снежната маса над вас започва да се увеличава, прикрийте главата си във вътрешността на якето, за да предпазите носа и устата си и да намалите риска от задушаване (това е особено важна стъпки при прашните лавини, които са способни да задушат човек, веднага с връхлитането си);
  • ако попаднете под снежната маса, запазете самообладание и се опитайте да установите положението, в което се намирате (там, където снегът "свети" се намира повърхността); опитайте се е да издълбаете отвор за дишане, ако сте близо до повърхността;
  • ако не можете да направите отвор и сте на по-голяма дълбочина, запазете самообладание и се опитайте да дишате спокойно - така ще можете "да спестите" кислород.

Ако станете свидетел на лавина, затрупала някого, също има няколко основни стъпки за реакция и насоки как точно да използвате лавинната екипировка. Първото и най-важно нещо е да сигнализирате на Планинската Спасителна Служба. В България можете да подадете сигнала на единния номер за спешни повиквания (тел.112) или на телефона на Централен Денонощен Пост на ПСС, който е 02 / 963 2000. След това бързо можете и вие самите да предприемете спасителни действия. За да увеличите шанса за оцеляване, запознайте се добре с принципа на работа с уредите за лавинна безоасност и с основните стъпки, които е необходимо да предприемете в подобна ситуация.
Как да използвате уредите за лавинна безопасност, за да спасите човешки живот?
Етап 1 - Обсег на търсене и начини на търсене
Първата стъпка е да включите лавинния предавател на режим "Tърсене" (т.е. приемане на сигнал). В зависимост от броя на търсещите, има различни начини за започване и очертаване на обсега. Ако един човек с пипс издирва пострадал, най-добре е да следи сигнала като върви на зиг-заг. Ако търсенето се извършва от няколко човека с включени пипсове, то добре е да следят сигнала, всеки, вървейки в права линия. Съветът на експертите е търсещите да вървят в паралелни линии (като ширината между отделните ивица да е максимум 20 m). Естествено, ширината на лентата за търсене зависи от площта, която снежната лавина е покрила, както и от броя на хората, които търсят (но като общо правило е прието и препоръчително ширината между отделните "ленти" на търсещите да 20 m, като първите линии на обхождане да са на поне 10 m от ръба на лавината). Разстоянието между заг-заг линиите при един търсещ отново трябва да е на максимум 20 m. Веднага след като е уловен сигнал, започва вторият етап на търсенето, при който най-важно е да обръщате внимание на усилващия се звук на пипса. Единственото, което трябва да правите, е да следвате посоката на най-силния сигнал.

Едновременно с опитите за локализиране чрез търсене на силен сигнал е добре да се оглеждате и за други следи, които могат да насочат към затрупания - стърчащи щеки, раница, дрехи, ски и т.н. Важно е да не спирате да търсите сигнал с пипса и да наблюдавате къде точно звукът започва да се усилва, тъй като именно областта с най-отчетлив сигнал е областта, в която се намира пострадалият. Всяка минута е важна! Статистиката показва, че оказването на помощ в първия половин час, е решаващо за пострадалите. Естествено, дори и да имате лавинна екипировка (както вие, така и затрупаният), това не означава да не уведомявате Планинската Спасителна Служба. Най-добре е първо да ги уведомите и тогава да пристъпите към действие.

Важно!
Мобилните телефони трябва да бъдат изключени, когато търсите сигнал от друг пипс, тъй като оказват смущения. Но след като именно телефоните са единствената ви връзка с ПСС, най-добре оставете включен само един (ако сте в група).
Етап 2 - Локализиране на затрупания
След като уловите сигнал, започва следващият етап на търсенете, в който променяте траекторията си и започвате да вървите по невидимите линии на звуковите сигнали. Основното правило е да следвате посоката на
на най-силния сигнал (при аналоговите пипсове именно това е индикаторът, който да ви ориентира накъде да тръгнете, за да откриете затрупания, докато при съвременните и по-модерни цифрови пипсове има и стрелки, които показват посоката, в която да търсите). Движението по линията на вълните на сигнала е единственият правилен начин да откриете областта, в която се намира и пострадалия. Ето защо е важно да не спирате да следите усилващия се сигнал на предавателя. Множество планински спасители съветват да се движите от 3 m до 4.5 m в една посока (следейки именно посоката на усилващия се звук от пипса). Ако звукът отслабва обаче, започнете да вървите в обратната посока.

Етапът на точното локализиране на затрупания никак не е лесна задача, но има няколко важни стъпки, спазването на които определено помага. Първо, движението е винаги в посока на усилване до достигане на максималния сигнал. След това продължавате в същата посока - щом чуете, че силата на звуковия сигнал намалява, то вече можете да сте сигурни, че е премината максималната му стойност. Оттам този процес се повтаря по втора ос в перпендикулярно направление за търсене на нова максимална стойност на сигнала. С намирането на пресечната точка на най-силния сигнал (и при двете перпендикулярни линии, в които сте вървели) може да започне и точното локализиране на затрупания.

При този етап - в който вече сте намерили мястото на най-силния сигнал - трябва да държите предавателя хоризонтално и възможно най-близо до снежната повърхност. Целта е с пипса да намерите минималната параметрична стойност. Показания с цифра периметър е изключително важен, тъй като се равнява на дълбочината, на която се намира затрупания (съвремененните цифрови предаватели би трябвало да могат да локализират с точност на дълбочина 2.5 m). За да може с точност предавателят да индикира, трябва да държите уреда много близо до повърхността и да го движите в точката на най-силния сигнал. След като пипсът ви покаже минимална стойност на дълбочинния периметър, можете да започнете третия етап - сондиране.

Важно! Има една друга особеност в подхода при търсене на повече затрупани. В този случай най-разпространената стратегия за търсене е т.нар. "метод на трите кръга". Началната стъпка тук е след локализирането на първия затрупан да направите кръг около с радиус 3 m и да потърсите нов максимум на сигнала. Това е мястото на втория затрупан. После започнете да повтаряте този модел в радиуси от 6 и 9 m например (в зависимост колко човека са пострадали).
Етап 3 - Сондиране и изкопаване
Е, използването на лавинен предавател безспорно съкращава времето за търсене на затрупания от снежното бедствие. И с използване на лавинната сонда също печелите преднина и увеличавате шанса за успех на спасителната акция. Но е важно да не се сондира хаотично - за целта можете да си направите "маркер" във формата на кръст с помощта на щеки, ски или други подръчни материали. Основното правило е центърът на кръста да е точката, в която сте засекли с пипса минималната параметрична стойност на дълбочината.

Когато обозначите централната точка, от нея стартирате и процеса на сондиране - обикновено лавинните сонди са с 2.5 - 3 m. дължина, което достатъчно, за да достигнете дълбочината, на която е затрупания. Важно е да запомните, че трябва да започвате сондирането от най-вътрешната и централна точка навън (най-често в концентрични кръгове). Препоръчително е разстоянието между всеки две забивания на сондата да е поне около 20 - 25 cm. И още една полезна подробност: един от съветите на планинските спасители е търсещият винаги да сондира като забива сондата под ъгъл от 90 градуса спрямо повърхността на снега. Обикновено няма конкретен брой точки (на забиване на сондата), които да направите. Веднага след като усетите, че допирате тялото на затрупания, трябва да спрете сондирането.

След като окончателното локализиране приключи, се пристъпва към изкопаване на пострадалия. Тук най-важното е внимателно с лопатата да разкопавате снежната покривка и копаенето да започне в близост до локализираната със сондата точка, а не точно над или при нея, за да не нараните пострадалия, вместо да го спасите. Основното правило е да видите дълбочината на затрупване по разграфената линия на сондата и да се отдалечите на същото разстояние надолу по склона. Тогава можете да започнете да копаете.

Ако спасяването се извършва от няколко човека, изключително важно е да не става скупчване над затрупания. В противен случай има риск да се разрушат евентуално образувалите се кухини около главата му, а именно в тях има въздух, който помага за оцеляването. Най-добре е да си разпределите няколко задължения. Започнете да копаете във V-образна подредба - копаещият отпред да отсича снега, а останалите да изгребват и изхвърленото количество сняг назад. През определено време можете да се сменяте на ротационен принцип. Но не забравяйте, че основната цел е да бъде осигурен коридор за достигане до пострадалия, а не просто да се копае дупка.

Съвет: Лопати с опция за сгъване на 90° могат да бъдат много полезни за изгребване на снега.

Как да окажете първа помощ на пострадалия, докато спасителният екип дойде?
  • След като извадите затрупания от лавината, почистете максимално бързо пространството пред гръдния му кош. Ако се налага, започнете изкуствено дишане и сърдечен масаж.
  • Не местете пострадали повече от необходимото. Не допускате допълнителното му охлаждане, а се постарайте да го затоплите (чрез прилагане на химически грейки и изолация с фолио, ако имате на разположение).
  • Ако човекът е стоял, затрупан от лавината, повече от 35 минути, не раздвижвайте крайниците.
  • Давайте на пострадалия топли и подсладени течности на малки глътки.

На пръв поглед всичко изглежда лесно. Почти всеки си мисли и, че е невероятно да му се случи. Но винаги е добре да бъдем подготвени, особено за изпитанията на природните бедствия. Най-добрата подготовка обаче е не само трупането на теоритични знания, а и на практика. Цялата информация тук има за цел да даде основни насоки и съвети за опасностите и правилните реакциите при лавини. Единственият начин да получите максимална подготовка е да посетите практически курсове за лавинна безопасност, които специализираните екипи (в България и по света) организират през последните години.
Как да изберем раница?
Полезна информация, необходима при избора на раница
Как да изберем палатка?
Полезни свети при избора на палатка
Кукли и аксесоари
Детски кукли, бебета и аксесоари.
Предмети за декориране
За Вашите творчески проекти за незабравима Коледа.
Игри "Румикуб"
Осигурете си добро настроение и предизвикайте ума си!
Безплатна доставка за София, 2.90 за провинцията!
Коледни подаръци
Детски книжки с подарък!
Огромен избор от епилатори, самобръсначки и тримери
}