Магическият свят на една стара лечителка от село Горни праг. ... Младата изследователка на фолклора, позната на читателите от романа "Бабо, разкажи ми спомен", пристига в потъналото в цъфнали бадеми селце Горни праг, сгушено под древно тракийско светилище в последните дипли на Източните Родопи. В този очарователен, но различен от познатия ѝ свят, скътал тайни, предавани през поколенията от незапомнени времена, тя е топло посрещната от местните жители. Сред тях най-ярко изпъква старата лечителка баба Ега. Своенравната баячка впечатлява не само с острия си език, но и с мъдростта на изреченото. А нейните ... |
|
|
Книгата е посветена на актуалните дебати за опазването на природата, търсейки отговори на редица важни въпроси: Как можем да изградим успешно съжителство между хората и нечовешките видове (едрите хищници)? Как конфликтите между човека и дивата природа могат да бъдат трансформирани в устойчиви модели на съжителство, а не просто смекчени? Как може да бъде приложен конвивиалният природозащитен модел (convivial conservation) като нов консервационен подход в случаите на съжителство на хора и едри хищници? С тази цел книгата проследява два случая, отразяващи различни взаимоотношения между хората и кафявите мечки в Западните ... |
|
|
Книгата разказва за светите места и съхранената силна вяра в Родопската Света гора (Западните Родопи, региона на Асеновград). Тя проследява приемствеността в процеса на преминаване от езичество към християнство, различните обичаи, практики и вярвания, връзката между тракийските култови паметници и техните християнски приемници. Бачковският манастир е уникален архитектурен паметник, а шествието с чудотворната икона на Св. Богородица показва голямата религиозност, съхранена в този регион. Празникът Св. Богородица със златната ябълка от с. Горни Воден е уникален за България. Той дава надежда на много жени да се сдобият с ... |
|
|
Мултимедийната DVD картичка съдържа документален филм, озвучен на пет езика: български, английски, руски, немски и румънски. ... На стотици квадратни километри в Източните Родопи културата на древните траки е оставила трайни следи по скалите. Траките били убедени, че скалите им били изпратени от великите богове и затова в тях те изграждали своите градове и храмове. Днес в свещените им места се отварят вратите на времето. Древността възкръсва и показва култура, на която имаме привилегията да бъдем наследници. "За да можем да разберем цивилизацията на скалните хора, действително трябваше да проникнем в недрата на ... |
|
|
Знаете ли как можете да определите възрастта на една дива коза? По рогата. Те са къси и извити назад под формата на кука, а броят на пръстените по тях отговаря точно на възрастта на животното. В естествени условия козите живеят между 18 и 25 години. Те рядко стават жертва на хищници, защото слухът и зрението им са изключително добре развити, а освен това - са изключително добри катерачи. Дивата коза притежава и друго качество, което обаче рядко използва. Оказва се, че тези животни плуват повече от добре. Както и домашната коза, между другото. Като цяло на балканския полуостров живеят повече от 80% от дивите кози в Европа. ... |
|
|
Областта Ропката, или още известна с географското си название Хвойненска котловина, е един изключително интересен и важен в културно-езиково отношение родопски район. Тя се намира в североизточното разклонение на Западните Родопи, като заема средните части от долината на река Чепеларска. Населението на областта Ропката е носител на невероятно богата материална и духовна култура и говори на един от най-архаичните родопски диалекти, който е важно звено в здраво сключената верига на говорите от българското езиково пространство. Със своите основни езикови особености той осъществява връзката между тракийските и централните ... |
|
|
Из историята на Нощен хоризонт. Румен Стоичков е дългогодишен водещ на предаването Нощен хоризонт, за което има към 1300 изяви пред микрофона. Член е на СБЖ и е автор на книгите Преди забравата, Из стръмнините на България, Някъде там , Сърце на длан , Ожадняла река , По билото на миналото , Полъх от дълбините и Броеница от гласове . Звуците на нощта е неговата девета книга. Тя е своеобразна история на предаването Нощен хоризонт, което на 3 януари 2024 г. навърши 40 години от появата си в ефира на Българското национално радио. Румен Стоичков е завършил специалностите Българска филология и История в Софийския ... |
|
|
Румен Стоичков е завършил специалностите Българска филология и История в Софийския университет Св. Климент Охридски , а 30-годишната му професионална кариера като журналист преминава в БНР. За различните програми и предавания, предимно в Хоризонт, е автор на над 2000 интервюта и репортажи, правени предимно в малки населени места, чиято история и съдба винаги го е вълнувала. Той продължава да обикаля като репортер все по-обезлюдяващите села, защото е възприел като своя мисия съхраняването на тяхната памет, защото тя е не само регионална, но е и част от националната памет, както самият той твърди. И в тази, както и в ... |
|
|
Добруджанската фолклорна област е интересна симбиоза между местен и тракийско-балканджийски стил, между традиционни музикални инструменти /копанка, гайда, кавал, тъпан/ и наложилият се модерен инструмент - хармоника. Тази симибиоза оформя неповторимия добруджански маниер на музициране. Още през 1954 г. при създаването на ансамбъл “Добруджа” в гр. Добрич, този фолклорен стил става основа на репертоара му. Благодарение на талантливите певци, свирачи, танцьори и техните художествени ръководители, огромна част от добруджанската музика и танци е запазена от забрава. Нещо повече - чрез тях те продължават да живеят на сцената и ... |
|
|
Добруджанската фолклорна област е интересна симбиоза между местен и тракийско-балканджийски стил, между традиционни музикални инструменти /копанка, гайда, кавал, тъпан/ и наложилият се модерен инструмент – хармоника. Тази симибиоза оформя неповторимия добруджански маниер на музициране. Още през 1954 г. при създаването на ансамбъл “Добруджа” в гр. Добрич, този фолклорен стил става основа на репертоара му. Благодарение на талантливите певци, свирачи, танцьори и техните художествени ръководители, огромна част от добруджанската музика и танци е запазена от забрава. Нещо повече – чрез тях те продължават да живеят на сцената и ... |
|
|
Николай Димитров Овчаров е доктор на историческите науки, старши научен сътрудник в Археологически институт с музей към Българска академия на науките, професор в Международния славянски университет - Москва. Член на Изследователския борд на Американския биографичен институт. Притежава сертификат за Общественопризнат експерт, издаден от Националния конвент на експертите. Почетен гражданин на Кърджали. Член на Консултативния съвет към Министерството на културата и туризма за дългосрочна стратегия на българската културна идентичност. Интересите му са в областта на древното изкуство, архитектура и епиграфика, проблемите на ... |
|
|
Разкази, раздумки. ... |
